Растения, подобряващи апетита и храносмилането при животните

Растения, подобряващи апетита и храносмилането при животните

Глухарче

Глухарче - Лат.: Taraxacum Officinale Weber S. L.
Сем. Сложноцветни - Asteraceae, Compositae

Описание

ГлухарчеЛиста от ГлухарчеЗа какво се използва глухарчетоКъде расте глухарчетоМногогодишно тревисто растение с дебел вретеновиден корен и скъсено стъбло с приосновна листна розеткч.

Листата са продълговато ланцетни, към основата стеснени, силно вариращи по форма и размери, повече или по - малко неправилно пересто нарязани, със заострени и насочени към основата на листа странични дялове.

Цветните кошнички са с диаметър 3 5 cм, разположени на дълги, цилиндрични, голи, кухи дръжки. Обвивката на кошничката е двуредна; външните листчета - ланцетни и извити надолу, вътрешните изправени и прилегнали към цветовете.

Цветовете са езичести, жълти. Плодът е сиво - кафяв, дълъг 2.5 - 3.5 мм, надлъжно ребрист, с 10 - 15 мм дълго тънко носче, носещо на върха хвърчилка от бели, тънки, меки, хоризонтално разперени власинки. Цъфти през март - септември.

Разпространение

Расте по тревисти места, из ливади и пасища, по изоставени необработваеми площи, край пътищата, из населени места, в паркове и градини.

Среща се често из цялата страна, предимно в равнините и предпланините, но достига и над 2000 метра надморска височина.

Употребяема част

Използват се коренът (radix Taraxaci), събран през есента, когато листната розетка започне да увяхва; стръковете (herbae Taraxaci), събрани по време на цъфтежа, и листата (folia Taraxaci), събрани през пролетта без съцветията.

Понякога се употребява и цялото растение заедно с корените (herba Taraxacicum radicibus).

Химичен състав

Всички части на растението съдържат бял млечен сок, който е богат с тритерпени (β-амирин, тараксерол, тараксастерол, псеудотараксастерол); фитостероли (β-ситостерол и стигмастерол) и каучукови вещества.

Корените на растението съдържат: сесквитерпеновия лактон лактукопикрин със силно горчив вкус, а също и смес от други съединения, наричана тараксацин; инулин (25 - 40%); тлъсто масло, слизни вещества, органични киселини, смолисти вещества, захари (до 17%).

В листата на Глухарчето се съдържат: флавоноиди - апигенин-7-глюкозид и лутеолин-7-глюкозид; каротеноиди - флавоксантин, ксантофил; витамин В2, витамин С (420 mg%); протеини (до 21%). Листата са богати с желязо, калиеви соли и фосфати. В цветовете са установени тритерпеновите алкохоли арнидиол и харазиол, каротеноиди, витамин С и др.

Действие

Грухарчето принадлежи към групата на стомашните средства. Действието, си дължи на лактукопикрина и тараксацина. Ефектът му се подсилва от другите гликозиди на растението и отчасти от холина. Поради горчивия си вкус действащите принципи усилват секрецията на стомашните и чревните жлези и подобряват храносмилането.

Във ветеринарната медицина се използва и стимулиращото влияние на глухарчето върху жлъчната секреция. Благоприятно е деиствието му върху моториката на червата, поради което в практиката може да се прилага като леко слабително средство при атоничен запек.

Поради наличието на минерални соли и главно на калиеви съединения, то проявява и диуретичен ефект. Това свойство намира практическо приложение в много страни. Глухарчето се комбинира и с други дроги, действащи в това направление, поради което се включва в състава на диуретични чайове. Характерно е обаче, че в есенната дрога количеството на солите, предимно на калиевите съединения намалява, докато горчивите вещества се намират в по - висока концентрация.

Поради високото съдържание на витамин С пресните листа се назначават при С-авитяминоза. Свежите листа и прах от корена на растението понижават нивото на холестерина в кръвта на животните. Това свойство на дрогата се свързва с наличието главно на флавоноиди, чието действие се усилва в присъствието на витамин С.

Останалите съставки имат по - малко значение за практическото прилагане на растението като стомашно и диуретично средство. Прахът от корена и надземната част на глухарчето се използват като добър хидрофобен прахообразен съставител на хапчета и хапове.

Приложение

Приложение на ГлухарчетоГлухарчето се прилага за усилване секреторната функция на стомаха и червата, за възбуждане на апетита, за подобряване на храносмилането.

Назначава се и като жлъчкогонно средство, при атоничен запек (проявява леко слабително действие) и като съставител на някои лекарствени форми в прахообразен вид или екстракт от него.

Начин на употреба и дози

Влиза в състава на лекарствени сборове заедно с други дроги със стомашно действие. Като съставител на лекарствени форми се употребява прах от растението или гъст екстракт от него.

Дози на Глухарче, за вътрешно приложение
Едри преживни 15 - 50 гр.
Коне 10 - 25 гр.
Дребни преживни 3 - 10 гр.
Свине 2 - 5 гр.
Кучета 0.5 - 2 гр.
Котки 0.5 - 1 гр.
Кокошки 0.1 - 0.5 гр.
2 - 3 пъти дневно

Препоръчани продукти

Подобни статии

Рекламирай в INSERT.BG