Растения, действащи върху Сърдечно - съдовата система при животните

Горицвет - Лат.: Adonis Vernalis L.
Сем. Лютикови - Ranunculaceae

Описание

Горицветът е многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблата му са високи 15-30 (40) cм, изправени, слабо разклонени, гъсто облистени. Листата са 2-4 пъти пересто наделени с теснолинейни до 1 мм широки, заострени дялове. Цветовете са единични, 4-5 (8) cм в диаметър, разположени на върха на стъблата и разклоненията им. Чашелистчетата са 5-8, яйцевидни, а венчелистчетата 10-24, продълговато елипсовидни, златисто-жълти. Тичинките и плодниците са многобройни. Плодът е сборен, съставен от многобройни сиво-зеленикави плодчета с кукесто носче. Цъфти през периода март - май.

Разпространение

Горицветът расте по сухи каменисти места из храсталаци, пасища и сухи ливади. Среща се предимно на варовити терени - в някои райони от Североизточна България, Източна Стара планина, Западна България, Тунджанска хълмиста равнина от низините до 1100 метра надморска височина.

Употребяема част

Стръковете (herbaе Adonis Vernalis L. ), събрани в началото на цъфтежа.

Химичен състав

Сърдечнодействащи гликозиди от групата на карденолидите (1 - 4%). Те са с най - съществено значение за биологичната активност на дрогата.

"Адонизид" е названието на лесно разтворимата във вода фракция от карденолидните хетерозиди, а "адонивернозид" е неразтворимата във вода фракция. Основен компонент на водоразтворимата фракция е специфичният за горицвета гликозид "адонитоксин". Неговият генин е "адонитоксигенин" (изомер на строфантидина), а захарта е L-рамноза.

Главна съставка на неразтворимата във вода фракция (адонивернозид) е гликозидът "цимарин" с генин строфантидин и захар - "цимароза". Установен е и строфантидиновият гликозид К-строфантин-β. В по - малки количества са изолирани и следните карденолиди: гликозидите адонитоксигенол и вернадигин, производен на строфандогенина и др.

В дрогата се съдържат още флавоноиди - лутеолин и неговите производни: С-гликозидите "ориентин" и "изоориентин", както и моноксилозид на изоориентина (адонивернит). В тичинковите прашници е намерен и "витексин" (С-гликозид на апигенина): захарният алкохол "адонитол" (2.4 - 4%). Установени са също диметоксихинон, аконитова киселина, холин, фитостероли, сапонини, смолисти вещества и др.

Действие

Надземната част на горицвета се прилага често като сърдечно и успокояващо средство. Кардиотоничното действие на препаратите на растението е дигиталисоподобно. Активността им се обуславя от гликозидите от групата на карденолидите. Голямо значение се отдава на цимарина, адонитоксина, К-строфантин-β   и др.

Действащите вещества в препаратите от дрогата увеличават силата на сърдечните съкращения, забавят ритъма на сърцето, увеличават ударния и минутния обем. По сила на действие те отстъпват на дигиталисовите гликозиди. Отличават се с по - слабо кумулиращо действие. Активните вещества бързо се разрушават.

Пo - слабо влияят върху проводната функция на Хисовия сноп. Препаратите на горицвета имат съдосвиващо действие и повишават артериалното кръвно налягане. Те подобряват кръвообращението. Характеризират се с по - силно изразено диуретично действие от другите дроги със сърдечно действие.

Горицветът се прилага и като успокояваща дрога. Той понижава възбудимостта на централната нервна система (ЦНС). Проявява противогърчов ефект и антагонизира действието на редица конвулсогенни средства (кокаин, камфора, пикротоксин и др.). Седативното му действие се използва при лечението на нервни заболявания (при неврози). Често се съчетава с бромид, с препарати на дилянката (валерианата) и др.

Има данни и за цитотоксичното и вирусостатично действие на водни екстракти от дрогата.

Приложение

Основните показания са хронична сърдечна слабост, поддържане на компенсацията, декомпенсиран сърдечен порок, нарушения в проводимостта на сърцето, тахикардия и възбуждане.

Функционалните неврози, бъбречните заболявания, придружаващи сърдечно - съдовата недостатъчност, са също индикаци за прилагане на билката и препаратите, приготвени от нея.  

Препоръчва се при дистрофии на миокарда и декомпенсирани пороци на сърцето при коне и едри преживни животни надземната част от горицвета да се прилага заедно с валериана.

Начин на употреба и дози

Стръкове от растението се прилагат главно като запарка (1:30). Вътрешно се дава дрогата още под формата на хапове.  Използва се и тинктура от горицвет.

Примерни рецепти

Rp.:
      Infusi herbae Adonidis vernalis    2.0/300.0
      D. S. Вътрешно на 2 приема през 12 часа, за овца.

(При остър ендокардит)

Rp.: 
      Infusi herbae Adonidis vernalis
        —     —      Convallariae majalis  aa  10.0/1000.0
      M. D. S. Вътрешно no 200 мл 1 път дневно, за крава.

(При сърдечен порок)

Rp.: 
      Herbae Adonidis vernalis
         —    ConvalJariae majalis  aa   20.0
      Rhizomatis Valerianae               30.0
     M. D. S. Да се запари в 2 литра вода. Вътрешно по 2
     водни чаши, 2 - 3 пъти дневно, за кравa.

(При сърдечна невроза)