Растения, действащи върху Сърдечно - съдовата система при животните

Обикновен глог - Лат.: Crataegus Monogyna
Сем. Розоцветни - Rosaceae

Описание

Храст или малко дърво, високо до 5 метра. Кората е гладка, тъмно сива, а на младите клонки кафяво-червеникави. Листата са последователни, в основата най-често клиновидни, 3-5 (7)-делни с целокрайни или неправилно остро назъбени дялове, отгоре лъскави, тъмно зелени, отдолу светло зелени.

Цветовете са 8-15 мм в диаметър, събрани в многоцветни щитовидни, съцветия. Чашелистчетата са 5, заострени, голи или с редки власинки, при плодовете разперени или прилегнали към плодовете. Венчелистчетата също са 5, бели, закръглени, с късо нокътче. Тичинките обикновено са около 20.

Плодовете са широко яйцевидни или почти сферични, дълги 6-10 мм, светло до тъмно червени с една костилка. Цъфти през май - юни.

Разпространение

Расте из храсталаци и редки гори. Среща се често из цялата страна от низините докъм 1500 метра надморска височина.

Употребяема част

Използват се цветовете (flores Crataegi), съцветието заедно с листата (inflorescentia Crataegi, flores Crataegi cum foliis, flores cum foliis Crataegi) и плодовете (fructus Crataegi).

Химичен състав

Съцветията c листата съдържат флавоноиди до 0.8%, а само цветовете - до 2.5%. С голямо значение е витексинът и неговите гликозиди - 4-рутинозид, ацетил-4-футинозид и витексин-рамнозид, които доминират в листата. Освен тях се съдържат кверцетин, рутин, хиперозид, кемпферол и др. - общо около 20 съединения.

От полифенолните съединения важно значение имат мономерните, димерните и олигомерните левкоантоцианидини, които са производни на флавана и в състава им влизат (—) или (+) епикатехин и (+) катехин. Изолирани са и олигомерни дехидрокатехини.

Фенолните киселини са представени от кафеена и хлоргенова киселина. Тритерпеновите киселини (около 0.3%) са застъпени главно с урзоловата, а също олеановата, кратеголовата (2-хидроксиолеанолова), неотеголовата и акантоловата.

В малки количества се съдържат азотни съединения от групата на амините - етиламин, триметиламин, изобутиламин, холин, ацетилхолин. Установени са и аденин, аденозин, гуанин, трикумароилспермидин. Съдържа и етерично масло с главна съставка анизалдехид. Изолирани са още β-ситостерол, ескулин, вератрова киселина и др.

Плодовете съдържат значително по - малко флавоноиди (около 0.1 %), като преобладава хиперозидът. За главна биологично активна съставка се смятат протокатехините и преди всичко димерното производно на епикатехина процианидин, съдържанието на който зависи от зрелостта на плодовете.

Действие

Растението много отдавна се използва като кардиотонично и хипотензивно средство. Експериментално е доказано дигиталисоподобното му действие и стимулиращото му влияние при умора на сърцето, при добра поносимост и ниска токсичност.

Установено е, че лечебният ефект се дължи на съдържащите се в дрогата флавоноиди - хиперозид, кверцитин, витексин и витексинрамнозид.

Глогът и неговите препарати са известни предимно като антиаритмични средства (действието се проявява чрез флавоноидната смес). Те увеличават силата на сърдечните контракции, понижават възбудимостта на нервните елементи, забавят сърдечната дейност и регулират сърдечния ритъм. Под тяхно влияние минутният обем се увеличава, кръвообращението се подобрява, премахват се отоците.

Препаратите на глога разширяват и периферните кръвоносни съдове. Понижават кръвното налягане. Под тяхно влияние се разширяват коронарите, подобрява се кръвоснабдяването на миокарда. Ускорява се кръвообръщението в  коронарните и мозъчните кръвоносни съдове. Действието се обуславя от тритерпеновите киселини. Хиперозидът от флавоноидната смес проявява ясно изразен коронародилатиращ ефект.

Препаратите на глога оказват благоприятно влияние върху дистрофичните процеси в сърдечния мускул. Установена е диуретична активност на дрогата, както и свойството да понижава нивото на холестерина, вследствие на което се ограничава развитието на атеросклерозата.

Благоприятно е действието на дрогата и при сърдечна невроза и хипертиреоза, съпроводени с учестяване на пулса, при сърдечна слабост, вследствие на акутни заболявания и ангионеврози. Цветовете на растението увеличават млекодобива и маслеността на млякото. Голямо значение се отдава на триметиламина в тях.

Приложение

Във ветеринарната медицина препаратите на глога се прилагат при ритмични нарушения на сърцето (при пароксизмална тахикардия, екстрасистолна аритмия), при коронарни спазми, при миокардит и миодегенерация на сърцето, при сърдечна слабост, при миокардиосклероза, при сърдечни неврози, при хипогалакция.

Начин на употреба и дози

Глогът се прилага главно като настойка от свежи цветове (1:10, приготвена с 70%-ов спирт). На телета се дават по 15 - 20 капки с вода, 2 - 3 пъти дневно.

Заводски приготвената тинктура се дозира по 15 - 20 капки, 3 пъти дневно. Практическо приложение намира и запарката (1:10).

Примерна рецепта

Rp.:
     Tincturae Crataegi     5.0
     D. S. Вътрешно no 15 капки 2 - 3 пъти дневно,
     разредени с вода, за теле.
(Като кардиотонично средство)