Събиране, сушене на билките и съхраняване на дрогите, получени от тях

От правилното и своевременно сушене до голяма степен зависи качеството на билките и запазването на тяхната лечебна стойност. Чрез сушенето се отстранява водата от растителните части, която за свежите листа, цветовете и тревите достига до 85%, а при корените - до 45%.

В тъканите на растителните органи настъпват дълбоки изменения при сушенето. Това е процес на изпаряване и отстраняване на влагата, което води до консервиране на дрогите, тъй като се задържа действието на ензимите, под чието влияние най - често настъпват нежелателни промени в химичния им състав.

Ензимното действие е вредно, например при лабилните сърдечно - действващи гликозиди, при някои алкалоиди от естерен тип, при дроги, съдържащи индолни алкалоиди, дъбилни вещества и др.

В тези случаи ензимните процеси водят до разпадане на лечебните вещества в растенията. Колкото влагата по - бавно се отделя от дрогите, толкова по - активно протичат ензимните процеси в тъканите.

Правилното сушене трябва да е съобразено с характера на действащите съставки на лечебните растения. То се провежда бързо при установена за вида температура. Обикновено нагряването ие трябва да превишава 50 - 60 °С. Само при сочните плодове температурата може да се повиши до 80 °С, което позволява да се съхранят витамините в тях.

Растителни дроги, които съдържат етерични масла, се сушат разстлани на по - дебел пласт, бавно, при температура до 30 °С. Бавно се сушат и дроги, чийто химичен състав е стабилен и не се разпада под влияние на ензими.

На пряка слънчева светлина могат да се сушат растителни части, които не съдържат багрила - семена, корени и коренища, кори и др. Листата, цветовете и тревите (надземните части) не трябва да се сушат на пряка слънчева светлина, тъй като се обезцветяват и не се допускат за употреба.

Бавното сушене, което е най - достъпният и лесно изпълним начин на сушене, се извършва на открито или в приспособени за тази цел помещения. Растителните части се разстилат на тънък пласт върху брезент или хартия или в специално приготвени дървени рамки с мрежесто дъно, които се поставят една над друга.

Сушенето на сянка под навеси или на таван при добро проветряване става бавно, но се получава качествена суровина, която е с добър външен вид и непроменено лечебно действие.

Ако растителните части, най - често корени и коренища, се събират през есента, когато времето е влажно и при естествени условия сушенето е затруднено, могат да се използват специални сушилни или помещения, изградени за сушене на плодове.

Съществува голямо разнообразие от сушилни с използване на различни топлинни източници, които се построяват за сушене на големи количества лекарствена суровина.

Сушенето се смята за завършено, когато растителните части (кори, корени, коренища) загубят еластичността си и при чупене издават звук, а листата и цветовете при стриване образуват фин прах.